Само ти сърце не ме предаде!
Уморено свиваше се...но мълча
в огъня горя...не се издаде, болката търпя
в лед, студена завист оцеля.

Само ти сърце си ми приятел!
Бършеше последните сълзи, за да продължа
раните превръщаше във злато,
а сълзите мои в най-скъпия кристал.

Само ти сърце до мене бдеше...
нощите, в които се разкъсвах от тъга
все туптеше ли, туптеше...за да не умра.
Само ти сърце си ми приятел!

автор: Ели Зарева
25.08.2011

Линк към моите ел-издания в стихове.

http://www.stihovebg.com/ework/id/945/

http://www.stihovebg.com/ework/id/939/

издържа на безкрайна болка и безумна радост ,
невероятна сила има ... и вечна младост...
Поздрави ,Ели ... вълнуващ стих .

Само ти сърце до мене бдеше...
нощите, в които се разкъсвах от тъга
все туптеше ли, туптеше...за да не умра.
Само ти сърце си ми приятел!


Прекрасен стих, сърцето е истинки приятел!

Прегръдка!

Целувка!

Ponqkoga kato 4e li i to ni predava, ama po na6e nastoqvane, ta koi e vinoven e sporno...:)
Pozdrav! :))

Много си права и то ни подвежда понякога! Щастлива вечер!