Във роден дом се връщам майко, татко!
Години дълги във чужбина аз живях, творях.
Далеч от родна стряха, мила къща
пари изкарах...но от мъка остарях.

Пред бащина ми мила, свята къща
застанал тихо спомени редя
от люлката, от детството безгрижно
до онзи ден във който път поех.

Във двора роден сякаш всичко още по-прекрасно
от моите очи потича извор от сълзи
юмруци стисках за да не заплача...
но можеш ли сърце да укротиш.

Години люти, спомени красиви...
В чужбина, майко сякаш бях сирак
осъден да не виждам теб и татко
и моите пораснали сестри.

Прекланям се пред героизмът, скъпа майко,
че оцеляхте с татко в този лош момент...
чужбина ме научи че богатство -
това е родна стряха, бащин дом.

Под този покрив, в тази бяла стая
аз искам с вас щастлив да продължа
от сиромашия се не побелява, ни се остарява...
от мъка, безпокойство и тъга едва ли не умрях.

автор: Ели Зарева
29.08.2011

Рядко коментирам стихотворение, но това ми хареса много!

Под този покрив, в тази бяла стая
аз искам с вас щастлив да продължа
от сиромашия се не побелява, ни се остарява...
от мъка, безпокойство и тъга едва ли не умрях.

Много силен стих! Само човек, който е извънграница познава тази страшна мъка и който има близки в чужбина! Поздравления!

Поздрави за вълнуващото стихотворение , Ели !

Много ме развълнува твоят стих, Ели!

Хубаво е, много, но болка се усеща ... прегръдки за теб Ели!

Много хубав стих! Много истини има в него.
Поздравления.

Прекрасен стих! Болката по родния дом......
ТОПЛИ ПРЕГРЪДКИ!:)))

Прегръдка и от мен!