Е. Зарева
Позволи ме да те опозная,
да прегърна твоята душа
с нежност, топлина да я обвия
и да тръгнем в полет към света.
Разреши ми днес да те прегърна,
любовта говори вместо мен
с топли думи аз да те загърна,
да те стопля в този зимен ден.
В. Кангалов
Аз дадох вече своят шанс,
но ти подмина ме небрежно.
Сега ме търсиш в тоз романс,
където галех те любовно,нежно...
Как искаш да ме стоплиш в този ден ?
Отново с ледената хала ме прегърна
и ме захвърли любовно уморен,
а искаш отново, при теб да се завърна...
В. Кангалов
Отворих си бутилка старо вино,
в сънят си те поканих и видях,
как бродеше до онзи Арлекино,
събудих се изпадайки във смях ...
Но този път пелин горчив си сипах,
и трясна ме, та чак до сутринта,
с орлите в сънищата си прелитах
и не усещах наранената Ти суета ...
Е. Зарева
Сънуваш ме ... отново отлетя
във твоя свят с фантазии, герои ...
От Арлекино най-сърдечен смях
и леко, леко по опасните завои.
Но този път и себе си надминах
обърнах гръб на твоя сериал,
от стари спомени, далеч заминах:
роман си пиша от изрязан материал.
автор: Ели Зарева и Валентин Кангалов
02.02.2012
Край извора от жажда ще загина;
до огъня треперя вкочанен;
в родината си сякаш съм в чужбина;
като във пещ пламтя и съм студен;
съвсем съм гол и царски пременен;
усмихнат плача, чакам без отрада;
посрещам мъката като награда;
могъщ и слаб в един и същи час,
от радостта не чувствувам наслада,
добре приет и нежелан съм аз.
Не вниквам в очевидната картина,
а спорното е сигурно за мен;
в незнаен път с доверие ще мина;
в случайността съм твърдо убеден;
печеля, но от загуби сломен;
в зори усещам нощната прохлада;
лежа, а пък пръстта под мен пропада;
без пукнат грош съм по-богат от вас,
наследник съм, но дял не ми се пада,
добре приет и нежелан съм аз.
Безгрижен съм, ала като мнозина
от тежка участ съм опечален;
гневът ми е възторг наполовина;
от откровеността съм оскърбен;
ще тръгна с онзи, който някой ден
посочи лебед стар за врана млада;
щади ме този, който ме напада;
лъжата с истината смесва глас
и спомням си забравена досада -
добре приет и нежелан съм аз.
Сбрах, Гoсподи, от знания грамада,
а сред невежество духът ми страда;
пристрастен, искам равенство за нас.
Залог ли търся? Чакам ли пощада?
Добре приет и нежелан съм аз.
Франсоа Вийон
Стоплете противоречивите чувства ......
та макар и с бутилка старо вино!
Хубава вечер!:)))
