В царството на птичките

/разказ/
Автор: Ели Зарева

Като деца Русалиа и Ели се възхищаваха на птичките, как така свободно, без страх
летят нависоко и въпреки това пеят радостно и са много по-щастливи от хората.
- Виж, в очите им щастие блести!
- А защо ли това щастие го няма у хората?
Един ден с помощта на дядо им и баба им направиха къщичка за птички и сложиха в нея храна.
Един час по-късно всички птички бяха разбрали новината и долетяха, чуруликайки весело.
Бяха направила една красива дъга на дървото, а децата не можеха да откъснат погледи от тях.
- Не са ли красиви като дъгата!
- По-красиви са. Сякаш гледам влюбена дъга.
Двете сестрички извикаха баба си и направиха снимки на вълшебната "влюбена дъга".
Тези снимки те винаги използваха за вдъхновение на своите детски, чисти и святи мечти.
Когато рисуваха, вдъхновени от птичките, рисунките им сякаш бяха копирани от приказка на един прекрасен свят.
С годините двете момичета разбираха, че за да има Щастие на земята, хората трябва да се обичат като птичките.
Един ден, тръгвайки на пикник с баба и дядо, те чуха птичките да пеят.
- Дядо, чу ли за какво си пеят птичките? - попита Русалиа.
- Пеят си те птичките... Те нямат проблеми.
Но Ели също беше чула какво пеят птичките.
- Русалче, аз ги чух. Те ни пожелаха да бъдем щастливи.
Русалиа прегърна Ели и я щипна, за да се увери, че не сънуват.
- Дядо, Русалиа ме щипна...
Дядото смъмри Русалиа набързо и потеглиха с колата.
А Русалиа целуна Ели и каза:
- Бъди ЩАСТЛИВА!
След това целуна и баба си и дядо си и на тях каза същите думи.
Минути по-късно в колата Ели прегърна Русалиа и каза:
- Обичам те! Бъди ЩАСТЛИВА!
След което прегърна баба и дядо и им пожела и те да бъдат щастливи.
Уморени от игри, вечерта се прегърнаха силно и си заприказваха тъй сладко и мило:
- Ели, разбра ли защо птичките са свободни и много щастливи?
- Да, Русалче, защото те пеят за всички живи същества на земята и им пожелават да бъдат щастливи.
- Те казват вълшебните думи не само на хората, но и на животните, на насекомите.
Прегърнати двете сестрички заспаха сладко, сладко. А през нощта сънуваха птичките, които пеят
вълшебните думи, които, ако можем да пеем и ние хората - ще превърнем този свят в рай, в приказен рай на земята.

те летят на воля и носят щастие по света.
Много мило разказче за две слънчеви момиченца,
които разбират езика на птичките...
Поздрави, Ели !