приятелите бягат,

когато ти е тежко,

се радват на сълзите ти,

нима животът е капчица,

а не океан,

нима сме за ден на земята

и нямаме срам...

Когато си на върха

приятелите завиждат,

когато си щастлив,

сърцето им е мрачно,

нима животът е бобена шушулка,

а не ябълка златна,

наистина ли сме гости на тази земя

и сеем омраза.

Когато вече те няма

най-много се чувства отсъствието,

но горе е Слънце,

а тук Рай и Ад,

животът е приказка,

но няма завръщане...

Обичайте, не завиждайте,

за кратко сме гости

на тази земя!

Автор: Ели Зарева

/Всеки стих - послание за всяко сърце/