Тръгваш си, а нещо сякаш ти тежи
и връща те назад, гледаш със надежда.
Мълчаливо мигаш със очи, събрал в очите си
спомени от дълги минали години,
години на любов, щастие, радост, мечти.
В сърцето си мъничко побрал история,
която днес си сложил във кутийка
и носиш шестгодишна обич в чантичка,
в една безлична мъничка кутийка,
спомените ни... в писма и снимки.
Не чакай, не се обръщай вече назад,
не мога с теб да тръгна, няма смисъл,
нали не мислиш, че простила съм греха ти?
Дори да плача, може даже да се влача...
но няма, няма смисъл да те върна.

Автор: Ели Зарева
Художник: Виктор Островски