Постинг
05.10.2019 12:08 -
Пред портите на Рая и Ада
Автор: pisatelkata
Категория: Лични дневници
Прочетен: 237 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.10.2019 12:13
Прочетен: 237 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 05.10.2019 12:13
/разказ/
Автор: Ели Зарева
Днес пред портата на Рая и Ада чакали само пет души. Господ повдигнал завесата от прозореца си, за да се увери, че днес само пет души са пристигнали. Учуден започнал да си говори сам: ,,А и таз добра... Всеки ден приемам над 200 души, а днес само пет,,
Излязъл и започнал да задава въпроси.
- Кажи ми, Драгане, какво добро си направил в живота, за да зарадваш хората?
- Дядо Боже, аз знаеш постоянно работя. От работа у дома и обратното. А, сега си спомних един път дадох 5 лева на бездомен човек. А, ето спомних си... преди много години дадох 20 лева на едно бездомно хлапе.
Господ се обърнал и казал на Свети Петър:
- Дай му ключ за Ада?
- Но защо?
- Ти никога не си правил добро от сърце. Усмивката ти винаги е била лед. А тези 20 лева ги хвърли на това хлапе, за да не тича след тебе, и да плаче, че е много гладно.
- Следващият... Кажи ми, Светлине, какво добро си направил в живота?
- Един път дадох на тъщата 200 лева.
- И ти си за Ада. Даде пари на тъщата си, и я изгони. С парите, които й даде се отърва да не идва у дома ви. Дори забрани да вижда внуците си. Но остани и почакай тук при Драган, може пък някоя душа да е направила наистина ценни доброти. Искам да ги чуете. Защото аз всичко чувам и виждам, и не съдя несправедливо.
Застанала Мария.
- Аз през живота добро не съм видяла от никого, и не съм правила добро на никого.
- Знам, знам, Мария, душата ти е черна. Дори и в Ада няма място за теб. Уби с двете си ръце една котка, за да не я галят децата ти. А тази котка аз я изпратих. Но вече е късно да ти обяснявам защо.
Дошло ред на Давид.
- Аз работя денонощно. Имам пет медала...
- Знам ги тези земни медали. Но ти не ги заслужаваш, защото крадеше от хората.
Пуснал Господ един огромен телевизор. Давид онемял, няма и ден от погребението му, а жена му пие уиски с колегата му. И си говорят колко глупав е бил.
- Мамка му... Харчат моите пари...
Застанала Светлана, с една ей такава измачкана душа.
- Аз нямах време да работя, Господи. Имам три деца. Грижа се за тях. А за добро не си спомням да съм правила, защото нямам пари.
- Добро с пари не се прави, Светлана. Разкажи ни един твой ден.
- Всяка сутрин будя децата си. Първо ги целувам, прегръщам ги. После ги изпращам на училище. После се моля...
- Молитвите ги знам. И сутрин и вечер ги чувам. Продължавай.
- Ами обаждам се на мама, на свекървата, за да ги чуя как са. И двете живеят в друг град. Болни са, а са сами. И двете ги обичам много. Ако може само за последен път да ги чуя, да им кажа отново, че ги обичам.
- Не само ще ги чуеш, но и ще ги видиш. Продължавай.
- Приготвям вкусни неща. Първо нося на баба Цена. Тя живее до нас и е самичка. И тя си готви, но аз много я обичам. Опора ми е, като родна майка. Съпругът ми се прибира за обяд. Работи на един строителен обект и винаги е много изморен и нервен. Аз го успокоявам с думи... а той ми казва всеки път, че моето сърце е от памук. Ядосва се, когато му казвам, че и най-лошите хора носят сърце. Няма лоши и добри хора, Господи. Липсват ни добрите и милите думи. Изчезнаха тези думи... изчезнаха в хората. Сякаш ги скриха в Швейцарска банка. Бедна и проста жена съм аз, Господи. Сега се притеснявам за децата. Като се приберат аз първо винаги им казвам колко много ги обичам. Ако може само и на тях да се обадя...
Пък после ме съди.
- Светлана, ти не си мъртва. В момента си на операционната маса. След час ще се събудиш. А всички, които спомена те чакат с нетърпение и се тревожат за теб.
Обърнал се Господ към всички останали.
- Ето това е добро! Да се събуждаш с любовта и да заспиваш с нея.
Отворила очи Светлана, а край нея седят най-любимите и хора. В очите им блестяла усмивката на слънцето.
- А Господ къде отиде?
Автор: Ели Зарева
Днес пред портата на Рая и Ада чакали само пет души. Господ повдигнал завесата от прозореца си, за да се увери, че днес само пет души са пристигнали. Учуден започнал да си говори сам: ,,А и таз добра... Всеки ден приемам над 200 души, а днес само пет,,
Излязъл и започнал да задава въпроси.
- Кажи ми, Драгане, какво добро си направил в живота, за да зарадваш хората?
- Дядо Боже, аз знаеш постоянно работя. От работа у дома и обратното. А, сега си спомних един път дадох 5 лева на бездомен човек. А, ето спомних си... преди много години дадох 20 лева на едно бездомно хлапе.
Господ се обърнал и казал на Свети Петър:
- Дай му ключ за Ада?
- Но защо?
- Ти никога не си правил добро от сърце. Усмивката ти винаги е била лед. А тези 20 лева ги хвърли на това хлапе, за да не тича след тебе, и да плаче, че е много гладно.
- Следващият... Кажи ми, Светлине, какво добро си направил в живота?
- Един път дадох на тъщата 200 лева.
- И ти си за Ада. Даде пари на тъщата си, и я изгони. С парите, които й даде се отърва да не идва у дома ви. Дори забрани да вижда внуците си. Но остани и почакай тук при Драган, може пък някоя душа да е направила наистина ценни доброти. Искам да ги чуете. Защото аз всичко чувам и виждам, и не съдя несправедливо.
Застанала Мария.
- Аз през живота добро не съм видяла от никого, и не съм правила добро на никого.
- Знам, знам, Мария, душата ти е черна. Дори и в Ада няма място за теб. Уби с двете си ръце една котка, за да не я галят децата ти. А тази котка аз я изпратих. Но вече е късно да ти обяснявам защо.
Дошло ред на Давид.
- Аз работя денонощно. Имам пет медала...
- Знам ги тези земни медали. Но ти не ги заслужаваш, защото крадеше от хората.
Пуснал Господ един огромен телевизор. Давид онемял, няма и ден от погребението му, а жена му пие уиски с колегата му. И си говорят колко глупав е бил.
- Мамка му... Харчат моите пари...
Застанала Светлана, с една ей такава измачкана душа.
- Аз нямах време да работя, Господи. Имам три деца. Грижа се за тях. А за добро не си спомням да съм правила, защото нямам пари.
- Добро с пари не се прави, Светлана. Разкажи ни един твой ден.
- Всяка сутрин будя децата си. Първо ги целувам, прегръщам ги. После ги изпращам на училище. После се моля...
- Молитвите ги знам. И сутрин и вечер ги чувам. Продължавай.
- Ами обаждам се на мама, на свекървата, за да ги чуя как са. И двете живеят в друг град. Болни са, а са сами. И двете ги обичам много. Ако може само за последен път да ги чуя, да им кажа отново, че ги обичам.
- Не само ще ги чуеш, но и ще ги видиш. Продължавай.
- Приготвям вкусни неща. Първо нося на баба Цена. Тя живее до нас и е самичка. И тя си готви, но аз много я обичам. Опора ми е, като родна майка. Съпругът ми се прибира за обяд. Работи на един строителен обект и винаги е много изморен и нервен. Аз го успокоявам с думи... а той ми казва всеки път, че моето сърце е от памук. Ядосва се, когато му казвам, че и най-лошите хора носят сърце. Няма лоши и добри хора, Господи. Липсват ни добрите и милите думи. Изчезнаха тези думи... изчезнаха в хората. Сякаш ги скриха в Швейцарска банка. Бедна и проста жена съм аз, Господи. Сега се притеснявам за децата. Като се приберат аз първо винаги им казвам колко много ги обичам. Ако може само и на тях да се обадя...
Пък после ме съди.
- Светлана, ти не си мъртва. В момента си на операционната маса. След час ще се събудиш. А всички, които спомена те чакат с нетърпение и се тревожат за теб.
Обърнал се Господ към всички останали.
- Ето това е добро! Да се събуждаш с любовта и да заспиваш с нея.
Отворила очи Светлана, а край нея седят най-любимите и хора. В очите им блестяла усмивката на слънцето.
- А Господ къде отиде?
Няма коментари
