Много пъти съм писала за моята голяма любов - Италианската Венеция, в която съм вече била няколко пъти.
Днес ще пиша за виртуалната ми голяма любов, на която се любувам виртуално, чета всяка статия и материал
за този град. Повярвайте ми, ако сега съм в училище и имаме час за КИТАЙСКАТА ВЕНЕЦИЯ ще говоря без да спирам
и ще броя в бележника ми колко шестици съм събрала. Спокойно... няма да броим шестици. Ще броим живописни водоеми,
лъкатушещи канали, красиви лотоси, които се показват над повърхността на езерата, плачещи приказни върби, царствени
за отдих и почивка беседки, червени фенери, изящни прекрасни места, като вълшебни картини.
Ще се разходим из огромните, прелестни чудеса на този град - 69-те градини на Суджоу...

Есенна разходка с мен, Ели Зарева из Суджоу-Китайската Венеция

Разхождам се в един приказен град, в който хората живеят над вода, както във Венеция. Иска ми се да премина цялата
35 километрова река Яндзъ, със 168 моста. Да спирам пред всяка красота, пред всеки мост, да правя снимки, снимки /дето казваме
на български от А - до Я/. Да поговоря с лотосите, за да опозная техните сърца. Да опиша с думи сърцата им.
Защото техните сърца са невидими... но красотата им представя сърца, които са по-светли и чисти от ангели, по-нежни от коприна.
Искам да науча цялата история на всяка една пракрасна райска градина. Всъщност всяка градина има интересна история.
Най-голямата градина в Суджоу е "Градината на скромния чиновник"", създадена от императорския инспектор Ванг Хянчен.
След като посадил разстенията, той прехвърлил изцяло задълженията за грижите в градината на скромния чиновник. Затова днес
носи това име. "Градината на уединението" пък се смята за най-красивата градина в Китай. Най-малката, но най-чаровната се казва
"Градината на майстора на мрежи". Как ми се иска още и още... да се разхождам из Суджоу. Да спра времето. Три дни да броя за един.
Но работата ми маха с ръка... Щастието, което търся... и мисля, че го открих /по-късно ще го публикувам/.
А на вас, Приятели, желая приятно пътуване в живота, в реалността, в мечтите!
Бъдете щастливи!

Да пишеш за място, което си виждал само на снимка е,
като влюбено момиче, което пише първото си любовно писмо.
Чувстваш, че летиш... а в същото време всички виждат, че не летиш.
Щастлива съм! И искам да прегърна, с много любов този ден!