Е. Зарева

Душата ми, усмивка и прегръдка,
една затоплена и мъничка сълза;
вълнува се, бушува, но смирена
посреща изгрева и чака залеза.

Душата на поета е всесилна
лекува болката, прегръща тя света;
поема мъката на цял народ и радостта му
и пак смирено тя посреща пролетта.

Душа, обгърнала земята, космоса
и всичко, дето носи топлина;
дори да страда, тя не се предава
със словото си винаги Тя побеждава.

Д. Златева

Душата ми е птица устремена
към звездните, тъй чудни светове;
душата ми е птица в своя полет,
разперила над този свят криле!!!

Душата ми е обич засияла
за страдащите хора в този свят;
душата ми Факел огнен в мрака,
огряващ всичко тъмно в този свят!!!
…
Стоплете се на огъня неземен,
подайте вий и двете си ръце;
сърцата ви ще сгрее този Факел -
понесъл Той ВЕЛИКАТА ЛЮБОВ!!!

Автори: Ели Зарева и Кина Златева