Мислех си...всичко ще премине
ще се върнеш някаде от път,
ала всичко не се сбъдва лесно
да си пожелая да си пак сред нас.

Кажи ми, мила бабо, говори...
или поне на сън ми се яви...
болката за тебе ме пробожда
и всички много, много ни боли.

Как много искам да те питам
и ти ли плачеш като нас
и на теб ли ти е тежко
и ти ли мислиш все за нас.

Сърцето ми кърви, когато плача
въздишам тежко камък ми лежи,
но няма чудо тъй велико,
да се завърнеш на земята.

Децата вече станаха големи
семейства имат, хубави деца.
Защо смърта те грабна рано?
и не дочака тези дни.

Голяма радост щеше да изпиташ
в сърцето слънце щеше да блести
на малките дечица щеше да се радваш...
ах тоз живот...ах тоз живот.