Георги Милчев - Годжи и Слави Трифонов се събудиха от страшния сън, който ги изтласка със силата на мощен мотор, незнайно къде и защо. С недоверие един към друг започнаха да си задават въпроси.
-  Какво се случи, Годжи? Къде сме? Кои са тези хора? Защо сме тук? Каква е тази шега?...Това го нямаше в сценария...
-  И аз се чудя, шефе...Ти, ми кажи...какво се случи...Помня само, че някаква сила ме повдигна и полетях...
-  Стига шеги, Годжи...Някаква сила, значи...Каква сила!?   Извънземна...повдигнали са те извънземни човечета и са те отвлякли...Колко си смешен!  Не, не тия на мене...това е твое дело...
-  Не, шефе, нямам и пръсче в тоя номер...нищо не знам...
- Ами ако не е твое дело, тогава е на Ванката...или на Кулеков..а може би на Лили Йончева. Да, тя е планирала всичко, защото ми е сърдита, задето не пропускам предаване, в което да не посоча нейния голям бюст.
-  Шефе, помисли...балета. Може би, те са организирали този купон, така де...всеки път се шегуваш, че оставяли перушина по бюрото ти...Шефе, ами, ако наистина сме отвлечени...и тава са извънземни...
-  Престани с това шефе...и с тия извънземни. Или забрави, че сме в ефир?
-  Ама, къде са останалите!?...
-  Изобщо не ми пука за останалите, ако ще да са отвлечени от извънземни...шеги, шеги ще ми правят...Продължавам по сценарий. А утре, утре...
-  Шефе, шефе.....
И Годжи посочи с ръка и широко отворена уста  към екрана, където даваха, Слави и едно момиче голи голенички.
-  Шефе, ама ти си бил истински Казанова....ей,ей ей, леле мале забърсал си готината испанка...ай,ай,ай ами и французойката....свалил си и копринената принцеса...леле, шефе, ами тази... не я познавам...А, аз си мислех, че си верен...така де, само с твойто си бонбонче. Виж го ти, нашия шеф. Затова ли не пропускаш, да се похвалиш...Шефе, това нали не се дава в ефир сега?
- Годжи!?  Луд ли си?...Какъв ефир? Не виждаш ли вече, че се намираме в някакъв  разузнавателен  център...знаех си, че американката е гадже на някакъв руски бос....заради две крачета се  подмамих...да можех само да върна времето назад,  ама не мога...Годжи, мислиш ли, че тези хора са от ЦРУ?
-  Шефе, все повтаряш, че говоря без да мисля...така де, а сега ме питаш мен...Все пак ще ти отговоря, не мисля, че са от ЦРУ. Повече ми приличат на извънземни...
-  Я, стига вече с тия извънземни...Сега съм сигурен, не убеден съм, че този цирк е твоя работа. Завиждал си ми, шпионирал си ме...да за тези всички жени в моето легло...От утре си уволнен.
-  Браво, браво, шефе...значи така се отблагодаряваш на мен, най - доверения уж бях. За всичките тези години....Е, нямаше смисъл от това представление за да ме уволниш...но ти, поиска да остана впечатлен, като се похвалиш с креватните си истории...затова ми направи този филм на отиване, да знам кой си...Заредил си дистанционно на  стола ми, за да ме елеминираш...добре.  Ами, ако беше ме убил?  Нямаше ли, да има поне капчица вина, че си ме убил умишлено?...Щеше да убиеш човек...
-  Годжи? Човек значи...откога се имаш за човек!?
-  Е, все пак не се показвам ей така на ляво и на дясно с колко жени съм спал....
Годжи  стискаше  напиращите му сълзи, нямаше да допусне да направи вече бившия си шеф щастлив, като заплаче.  Щом е уволнен с това света не свършва.
-  Годжи, Годжи....
Слави посочи с ръка към екрана, където вече даваха интимния живот на Георги Милчев.
-  Годжи!? Ах , ти, малък човечец...та ти си бил цял Казанова!? Я, гледай, гледай, гледай...бил си с момичето на Руслан? А, не си ми казал!?  Значи си имал тайни от мен?...Леле, мале и с момичето на сценариста си бил...а се кълнеше приятелството преди всичко, дори жена няма да ни раздели, ние сме като семейство. Ай, ай, гледай го нашия малък човечец...забърсал малката англичанка. А, уж разговаряше с нея по делова работа...да на дела изглежда съвместна делова...Момичето на Ванката...срамота. Нали е колега?  В библията не пишеше ли, бре Годжи, не прелюбодействай... Имам само един въпрос и мойта ли е в твойте еротични подвизи?...
-  Шефе, какво говориш? Говориш наизуст!... Никога не бих докоснал дори...
-  Но си докоснал момичетата на Руслан, сценариста, Ванката...и не само си ги докоснал...
- Шефе, страх ме е...
-  От какво, Годжи...От сценариста ли, от Руслан или от Ванката...или от мен!?
-  От теб? Да ме е страх? Как можа да си помислиш.  Страх ме е от тези хора...Ами, ако сме умряли...а това са съдниците, които решават   къде да хвърлят душите ни...Дядо все казваше не върши грях...а аз не вярвах. Пък виж сега как прелистиха целия ми живот, като на кино на този екран...Шефе, моля се за теб...да не съм сам в ада... Е, все пак си е друго да имаш другар...пък било и в ада...
- В ада, Годжи, в ада...имаш много грехове....
-  Шефе, и твоите грехове не са малко...
-  Да. Ама аз не съм спал с приятелките на колегите....за рая е трябвало, дори да не ги поглеждаш....
.-  Шефе, шефе, ние сме на луната...умряли сме значи....
В тоя момент се отвори врата през която се виждаха звезди и влязоха двама мъже.
-  Това ли са земните люде?
Попита единият от тях, като огледа от глава до пети Слави и Годжи. И започнаха, да разговарят без да обръщат внимание на пленниците си.
-  Казах ти, Годжи, да не четеш измислените романи на Любен Дилов... а ти, колега бил...Ами сега ако ни вържат по една Циана.... Мамо, мамо,  ако гледаш сега, чуй ме и двеста Циани да ми подарят, няма да ти доведа снаха от Космоса....милата ми майчица ще вземе да припадне...ще каже, сине, свършиха ли тука момите, та взе от  Луната жена.
- Шефе, така и така сме тук, дай да се възползваме от всичко красиво, което ни предложат...така де, няма да отказваме ако ни предложат по една красива Циана. И   без това вече си знаем им кътните зъбчета...Представи си само, как ще завижда господин Дилов ! Ще каже, аз създадох "Циана от Космоса", Дори не съм я сънувал...А Трифонов и Годжи ей така без да се потят на компютъра ми грабнаха моята Циана.
-  Ще ни завиди, Годжи. Да, ще ни завиди....Но, няма да ни повярва....Всъщност никой няма да ни повярва...А може и да си прав. Може би, сме мъртъвци, а в момента доле на земята ни оплакват. Ако можех да помоля само тези хора, да включат за съвсем мъничко от моето погребение...да видя хората, които са ме уважили за последно...
- А всъщност, шефе, ние сме си повече от живи...седиме си тука, говорим си и гледаме телевизор....Шефе, попитай ги, къде се намира кафето. Да отскоча за по едно кафенце.
- Вземи, Годжи и цигари...тук със сигурност ще пропушим....

xaresva mi