Постинг
13.01.2015 14:03 -
Войната на орхидеите
Войната на орхидеите
Автор: Ели Зарева
/разказ/
Всичко започна от един голям цветарски магазин, където 66 орхидеи в красиви саксии се кипреха като манекенки наред с другите цветя. Няколко дни прекарани в магазина, те си обещаха да раздават само любов и да бъдат неразделни, да си говорят непрекъснато по вятъра и да разказват приказки от новия си дом. Така всеки ден една по една намериха своя собствен дом. В началото си говореха повече за едно още по-ранно начало, когато растяха в парниците на леля Дора, и за това колко обич, топлина и любов е имало там. Как дори работниците са пеели по цял ден с усмивка на лицето, както и за това, че любовта е сила, която само сърцето, което истински обича, може да почувства и да раздава с гореща длан на цял свят. Орхидеите останаха верни на обещанието си и всеки ден продължаваха да споделят помежду си своите вълнения. Но както във всяка история има и малко тъга /особено когато е свързана с хората/, така се получи и при тях. 33 орхидеи бяха намерили подслон при богати стопани, където освен за пари и сделки не се говореше за нищо друго. А останалите 33 бяха отишли в дом, където на първо място стоеше верността, уважението и обичта. Така орхидеите вече се деляха на бедни и богати. Вятърът изпращаше техните приказки вече с много тъга, защото в историите им вече беше настъпила война - за богатство, за власт и мизерия. А какво всъщност деляха? И вятъра нямаше отговор. Нали израснаха под един покрив? Нали си обещаха на раздяла вечна дружба, в която да няма омраза? Къде избягаха обещанията? Къде отлетя любовта? Кой открадна взаимните им чувства? Колкото и да се защитаваха добрите орхидеи, намерили място под лъчите на обичта, накрая притихваха мълчаливо и вечер ронеха сълзи... Те вярваха в добротата и бяха много доволни от грижите на своите осиновители, които полагаха за тях, но понякога съвсем мъничко въздишаха за онези балове и приеми, за които разказваха богатите орхидеи, в които баловете започвали с музиката на любовта... и завършвали с опиянението на алкохол и трева, където дори и мъката заспивала. След няколко години войната между тях станала толкова жестока, че вятъра треперел от страх. Те си изпращали послания със стрели за нещастие и смърт, докато един ден и на вятъра му писнало, и духнал с такава сила, че унищожил всичките 66 орхидеи. А какво станало след това с вятъра? Той срещнал 22 наследнички на тези орхидеи, и колкото и да не искал да предава съобщенията им помежду тях... вече беше победил първата война между орхидеите, а гордостта от победата го правеше щастлив, затова този път приказките пристигаха съвсем изопачени и с още по-люти думи. Това е една малка история, в която всички погубили най-ценните неща в живота /добротата, любовта, нежността/ си отиват от този свят, без да са изживели пълноценно своя път, който Бог им е отредил.
Всичко започна от един голям цветарски магазин, където 66 орхидеи в красиви саксии се кипреха като манекенки наред с другите цветя. Няколко дни прекарани в магазина, те си обещаха да раздават само любов и да бъдат неразделни, да си говорят непрекъснато по вятъра и да разказват приказки от новия си дом. Така всеки ден една по една намериха своя собствен дом. В началото си говореха повече за едно още по-ранно начало, когато растяха в парниците на леля Дора, и за това колко обич, топлина и любов е имало там. Как дори работниците са пеели по цял ден с усмивка на лицето, както и за това, че любовта е сила, която само сърцето, което истински обича, може да почувства и да раздава с гореща длан на цял свят. Орхидеите останаха верни на обещанието си и всеки ден продължаваха да споделят помежду си своите вълнения. Но както във всяка история има и малко тъга /особено когато е свързана с хората/, така се получи и при тях. 33 орхидеи бяха намерили подслон при богати стопани, където освен за пари и сделки не се говореше за нищо друго. А останалите 33 бяха отишли в дом, където на първо място стоеше верността, уважението и обичта. Така орхидеите вече се деляха на бедни и богати. Вятърът изпращаше техните приказки вече с много тъга, защото в историите им вече беше настъпила война - за богатство, за власт и мизерия. А какво всъщност деляха? И вятъра нямаше отговор. Нали израснаха под един покрив? Нали си обещаха на раздяла вечна дружба, в която да няма омраза? Къде избягаха обещанията? Къде отлетя любовта? Кой открадна взаимните им чувства? Колкото и да се защитаваха добрите орхидеи, намерили място под лъчите на обичта, накрая притихваха мълчаливо и вечер ронеха сълзи... Те вярваха в добротата и бяха много доволни от грижите на своите осиновители, които полагаха за тях, но понякога съвсем мъничко въздишаха за онези балове и приеми, за които разказваха богатите орхидеи, в които баловете започвали с музиката на любовта... и завършвали с опиянението на алкохол и трева, където дори и мъката заспивала. След няколко години войната между тях станала толкова жестока, че вятъра треперел от страх. Те си изпращали послания със стрели за нещастие и смърт, докато един ден и на вятъра му писнало, и духнал с такава сила, че унищожил всичките 66 орхидеи. А какво станало след това с вятъра? Той срещнал 22 наследнички на тези орхидеи, и колкото и да не искал да предава съобщенията им помежду тях... вече беше победил първата война между орхидеите, а гордостта от победата го правеше щастлив, затова този път приказките пристигаха съвсем изопачени и с още по-люти думи. Това е една малка история, в която всички погубили най-ценните неща в живота /добротата, любовта, нежността/ си отиват от този свят, без да са изживели пълноценно своя път, който Бог им е отредил.
Няма коментари
