Постинг
11.10.2011 14:18 -
ЛЪКИ - роман /1 част/
ЛЪКИ - роман
Всички герои в този роман са измислени и всяка
прилика с действителни лица, живи или мъртви,
е чиста случайност.
Първа част
Пот и студена тръпка се стече по лицето на доктор Серафимов, ако майката не окажеше
помощ щеше да изроди мъртво бебе...
- За бога, Донатела! Събери цялата си сила! Да...ето сега. Хайде, Донатела, бъди смела!
Хайде, отново напъни...
Това израждане му бе осмото за този ден. Едно от които бебето се роди мъртво. Макар, че
нямаше причина да вини себе си...Той обичаше професията си, чийто дълг е да изроди
една жива душичка...едно малко ангелче, един човешки живот.
Във трийсетгодишната си докторска практика имаше само две изродени мъртви бебета.
Едното днес...и първото преди шестнайсет години...когато родилката беше мъртво пияна.
И днес също се откъсна частица от сърцето му, както преди шестнайсет години.
- Докторе...опасявам се, че Донатела ще загуби бебето...
Серафимов не отговори на медицинската сестра, сега думи за обсъждане бяха излишни.
- Донатела, всичко зависи от теб! Не се отпускай и напъни силно...поеми въздух...
напъни отново...От теб зависи да родиш здраво бебе.
- Не искам това бебе...
Извика Донатела и се отпусна отново...
- Опомни се, едно невинно бебе. Ще убиеш животът му и твоя също. Няма да можем да
ти помогнем, ако ти самата не ни окажеш съдействие...Точно така, напъвай...Роди
бебето си живо, след това решавай с бебето или без бебето ще си тръгнеш...
Донатела роди живо и здраво бебето си.
--------------------------------------------------- --------------------------------------
Винчяло Марино - собственник на най-голямата и пруспяваща модна агенция "Алисиа"
седеше в докторският кабинет и не вярваше на приятеля си.
- Не мога да повярвам...Жоро, казваш ми, че сестра ми е заявила, че не желае бебето...
- Да, Винчяло. Точно така каза Донатела.
- Наистина, нямат брак с Гарданели. Но двамата се обичат. Спомням си как Донатела
му съобщи че е бременна, Гарданели беше толкова щастлив...Всички ни заведе в
най-скъпия ресторант...искаше страшно да е момче. Не е момче, но съм убеден,
че ще бъде най-гордия баща с дъщеря.
- Колега, извинявам се...но един човек иска да разговаря с вас за жената, която роди
сутринта.
Винчяло видя през отворената врата приятелят на Донатела.
- Жоро, това е бъдещият ми зет Гарданели. Не му казвай какво е казала сестра ми,
може да е говорила така от родилните болки. Нека първо аз поговоря с нея.
--------------------------------------------------- ------------------------------------------
автор: Ели Зарева
следва продължение...
Всички герои в този роман са измислени и всяка
прилика с действителни лица, живи или мъртви,
е чиста случайност.
Първа част
Пот и студена тръпка се стече по лицето на доктор Серафимов, ако майката не окажеше
помощ щеше да изроди мъртво бебе...
- За бога, Донатела! Събери цялата си сила! Да...ето сега. Хайде, Донатела, бъди смела!
Хайде, отново напъни...
Това израждане му бе осмото за този ден. Едно от които бебето се роди мъртво. Макар, че
нямаше причина да вини себе си...Той обичаше професията си, чийто дълг е да изроди
една жива душичка...едно малко ангелче, един човешки живот.
Във трийсетгодишната си докторска практика имаше само две изродени мъртви бебета.
Едното днес...и първото преди шестнайсет години...когато родилката беше мъртво пияна.
И днес също се откъсна частица от сърцето му, както преди шестнайсет години.
- Докторе...опасявам се, че Донатела ще загуби бебето...
Серафимов не отговори на медицинската сестра, сега думи за обсъждане бяха излишни.
- Донатела, всичко зависи от теб! Не се отпускай и напъни силно...поеми въздух...
напъни отново...От теб зависи да родиш здраво бебе.
- Не искам това бебе...
Извика Донатела и се отпусна отново...
- Опомни се, едно невинно бебе. Ще убиеш животът му и твоя също. Няма да можем да
ти помогнем, ако ти самата не ни окажеш съдействие...Точно така, напъвай...Роди
бебето си живо, след това решавай с бебето или без бебето ще си тръгнеш...
Донатела роди живо и здраво бебето си.
--------------------------------------------------- --------------------------------------
Винчяло Марино - собственник на най-голямата и пруспяваща модна агенция "Алисиа"
седеше в докторският кабинет и не вярваше на приятеля си.
- Не мога да повярвам...Жоро, казваш ми, че сестра ми е заявила, че не желае бебето...
- Да, Винчяло. Точно така каза Донатела.
- Наистина, нямат брак с Гарданели. Но двамата се обичат. Спомням си как Донатела
му съобщи че е бременна, Гарданели беше толкова щастлив...Всички ни заведе в
най-скъпия ресторант...искаше страшно да е момче. Не е момче, но съм убеден,
че ще бъде най-гордия баща с дъщеря.
- Колега, извинявам се...но един човек иска да разговаря с вас за жената, която роди
сутринта.
Винчяло видя през отворената врата приятелят на Донатела.
- Жоро, това е бъдещият ми зет Гарданели. Не му казвай какво е казала сестра ми,
може да е говорила така от родилните болки. Нека първо аз поговоря с нея.
--------------------------------------------------- ------------------------------------------
автор: Ели Зарева
следва продължение...
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
