Ръка в ръка дойдоха те и спряха
на люляка под цъфналата стряха
и люлякът добър ги приюти
та никой, никой да не ги смути.
...

Веселин Ханчев

ЛЮЛЯКОВИ СПОМЕНИ...

Под люляка прекрасен почна любовта,
и като вълшебник в чудотворен аромат
сърцата ни сплоти,
за да ухае вечно младостта,
завинаги със обич люлякът ни награди.

Аз помня срещите, под него скрити,
а искахме от радост да крещим,
за да ни видят птички, работливите пчелички,
и заедно със всички от любов да полетим.

Изминаха години, споменът ни сгрява,
дори семейство да сме вече аз и ти,
то тръпката от младостта е безкрайна,
а остаряхме в грижите за своите деца.

Автор: Ели Зарева
10.05.2012


/Пояснение: "Люлякови спомени..." е вдъхновено от прекрасното стихотворение на
Веселин Ханчев/