Автор: Ели Зарева

Ти си отиваш,
но си в сърцето ми,
спомени златни,
мигове скъпи.
Вещи безценни,
цяло богатство,
които докосват
нежно сърцето.
Ти си отиваш,
а сякаш си тука,
във всички предмети
от дните ни чудни,
виждам очите ти
във всички картини,
чувам гласа ти
из всичките стаи.
Ти си отиваш...
така ни е писано,
може би заедно
нямаме бъдеще,
север и юг,
изток и запад,
слънце и дъжд,
две вятърни мелници.
Ти си отиваш,
вече си минало,
приказка хубава,
роман без край,
нека разказваме
колко бяхме влюбени
на други щастливци
в които ще бъдем
в бъдеще влюбени.