Любовта и алчността Автор: Ели Зарева /разказ/   Имало едно време един таралеж, който се чудел защо хората не се обичат, често ставал свидетел на свадите между тях и никога нямал отговор защо се нагрубяват и мразят, след като я има Любовта. Преди 7 години, когато бил на 1 годинка, той се залюбил с таралежка от далечен край. Пътувайки всеки ден към нея, си харесал едно красиво, девствено място, където тревата, цветята били толкова чисти и снежнобели, почти като далечното небе. Един ден решил да заведе своята любима на тази полянка. Тя била очарована от прекрасното място, че пожелала да си направят свой дом там. Заживели щастливо, но скоро мястото станало още по-чаровно, защото всичките роднини, техни приятели се заселили в рая, където небето и земята се прегръщат, а денят и нощта се целуват. Създали едно малко селце, в което мечките обичали да си правят пикник през почивните дни. Дори станали неразделни приятели с мечките. Днес този таралеж е най-възрастен от цялото село. Добрините, които правел, и любовта, която раздавал, му се отблагодарили, за да доживее до 8 години.  Една вечер настъпила огромна саматоха в селото. Две мечки, нарамили по чувал на гърба си, събирали в чувала таралежите. Задружието на таралежите успяло да изпъди мечките, но на следващата вечер пристигнали повече мечки и успели да откраднат много таралежчета. Натъжил се старият таралеж, облян в сълзи: "Защо мечките крадат потомството ни?... Като ние, дори за храна не ставаме?" На следваща вечер мечките отново пристигнали... И така започнала войната между мечките и таралежите. Останали съвсем малко таралежи, които решили на следващия ден да бягат. Старият таралеж, отново вглъбен в своите въпроси, седял на сянка под едно дърво, когато пристигнала лисицата и го попитала: - Защо, Ежко, си толкова замислен? - Нали знаеш, че воюваме с мечките... Чудя се къде отвеждат таралежите, като ние дори и за храна не ставаме?... - А, това ли било?... Аз чух, че вълците излъгали мечките, че плащат за един таралеж няколко милиона долара... Пък тя станала една, че не им платили нищо и днес мечките изгориха селото на вълците. Едно ще ти кажа: бягайте от тук още днес! Защото сега и вълците са озверели, а мечките още по-гладни. Преди залез слънце всички таралежи тръгнали на път. Старият войн починал по време на пътя от старост, като непрекъснато повтарял да бъдат добри и да даряват обич. Повтарял непрекъснато, защото знаел, че обичта и любовта могат да съградят град, в който всички да бъдат щастливи, а алчността може да срути само за няколко дни този цял един град, граден с години. Той знаел, че любовта посява красиви неща,  а алчността носи само смърт.