От радост ли, от мъка ли, съм лунена мечта,
на пръсти ходя, надничам през комините
и спускам тихичко любов и обич през ключалката
на всяка в нощите затворена врата.
Дали от обич полудях, или е лудост, грях,
да бъда влюбена, да бъда негова принцеса,
да бъда най-обичана жена, да имам теб
и ти да имаш мен, да сме пияни всяка нощ от страст.
И ето лунена мечта съм, скитам в късен час,
говоря със звездите, танцувам нежен валс,
пристигам във съня ти, прегърнала света
и тихо ти шептя:
Обичам те! Обичам те! 
Ти превърна ме във лунена мечта!

Автор: Ели Зарева
Художник: Виктор Островски