Постинг
20.02.2020 07:44 -
Лудостта ли...
Лудостта ли? Тя е във всички влюбени, чиито сърца летят с шарени, пъстри балони в небесата.
Тя е бяла, като сняг, като кокичетата, като светлината. Заслепява очите, замайва главата,
а сърцето бие, бие... толкова силно и лудо. Тя е музика, която опиянява душата... и завинаги оставаш пиян,
влюбен в мелодията, която диктува живота ти. Тръгваш на ляво, а нещо ти шепне - "не на ляво, тръгвай на дясно",
и знаеш, че този път е без изход, но продължаваш, крачиш, не спираш. Срещаш очи насълзени и ти се иска да прегърнеш тези
очи, да нацелуваш мъката в тях и да изкрещиш - "Спокойно, влюби се!". А вечер броиш звездите... и ти не знаеш защо,
но продължаваш до сто. Усмихваш се на всичко, говориш с камъните, строиш замъци... а всички около теб те мислят за луда.
А гласа ти... той става по-мек, по-нежен... като разтягаща се дъвка. А само да можеше някой да чуе сърцето - скача от щастие,
като дете на батут... издига се над небесата и силно лети над света.
Лудостта ли? Не ме питай, а се влюби!
Прекрасен ден!
Ели Зарева
Тя е бяла, като сняг, като кокичетата, като светлината. Заслепява очите, замайва главата,
а сърцето бие, бие... толкова силно и лудо. Тя е музика, която опиянява душата... и завинаги оставаш пиян,
влюбен в мелодията, която диктува живота ти. Тръгваш на ляво, а нещо ти шепне - "не на ляво, тръгвай на дясно",
и знаеш, че този път е без изход, но продължаваш, крачиш, не спираш. Срещаш очи насълзени и ти се иска да прегърнеш тези
очи, да нацелуваш мъката в тях и да изкрещиш - "Спокойно, влюби се!". А вечер броиш звездите... и ти не знаеш защо,
но продължаваш до сто. Усмихваш се на всичко, говориш с камъните, строиш замъци... а всички около теб те мислят за луда.
А гласа ти... той става по-мек, по-нежен... като разтягаща се дъвка. А само да можеше някой да чуе сърцето - скача от щастие,
като дете на батут... издига се над небесата и силно лети над света.
Лудостта ли? Не ме питай, а се влюби!
Прекрасен ден!
Ели Зарева
Няма коментари
