ЛЮБОВТА И ДОБРОТАТА САМО БОГ ДАРЯВА
/разказ/ Автор: Ели Зарева

Както всяка вечер Мила си лягаше с мислите за добрите дела, които бе извършила през деня. Откакто беше повярвала в Бог, всяка вечер отчиташе добрата си душа пред себе си и пред Бога. Така заспиваше по-спокойно и сутрин ставаше като преродена, с нови сили. Преди няколко години й откриха рак и тя реши да се бори с коварната болест, въпреки че сърцето и трепереше от страх и някаква буца бе заседнала... Тая буца от болка и мъка се появяваше понякога, но тя пак се усмихваше и пак раздаваше от себе си доброта. Сама реши, че времето, което й остава да живее, трябва да го посвети на хората. На всички, които се нуждаят от помощ. На тези, които се нуждаят от дрехи, храна и много обич. Така основа фондация и вече пета година не спираше да помага на хора, изпаднали в беда. Така не мислеше за своята болка, а и цялата работа й доставяше голямо удоволствие. Сутрин се събуждаше с благодарност, че е още жива, а вечер си лягаше сладко, сладко, защото удоволствието беше нещо върховно - да помагаш на нуждаещите се хора. Не, нямаше по-лек сън от това, преди да заспиш, да си дадеш отчет на колко нуждаещи се си помогнал през деня. И така минаваха дните. Понякога си мислеше, че изобщо не са й открили рак, че това е било само сън... Днес беше получила повече от десет писма от хора, които търсеха съвет или молеха за помощ. И въпреки че се чувстваше много уморена, седна на дивана и преди вечеря реши да прочете писмата. Направи й впечатление, че едно от писмата е без подател и отвори първо него. Четеше, препрочиташе и не можеше да си обясни думите в писмото без подател, без подпис. "Днес те докоснах с ръка, защото твоята доброта и любов е безкрайна." Подхвърли писмото на масата, защото имаше да разгледа още писма. На другата сутрин не намери писмото без подател, вечерта отново го потърси, но не го намери. След няколко дни вече беше забравила за това писмо. Днес имаше час при лекаря, отново трябваше да прави изследвания. А на следващия ден разбра смисъла на писмото и още повече повярва, че Бог съществува. - Мила, няма да повярваш... то аз съм лекар от 20 години и не повярвах... от рака няма и следа. Бог ни е дарил с чувства - нека не ги пилеем, а да подарим Любовта и Добротата на целия свят.

/ От ”Вярата в Бог”, книга на Весела Дамянова/