Пристанища на ветровете

Пристанища на ветровете хората люлее
и тегли към ад и рай, тъга и щастие.
Но аз намразих тези ветрове,
които носят ми нещастие.
И взирам се в безкрая,
да открия някаква следа,
една звезда, тъй мъничка изгряла...
ще я открия знам, ще търся под леда.
Познах аз болката на ветровете
и всеки ден живея с надеждата... и страх,
но още лутам се невидима,
жадуваща да преодолея, да забравя този ад.
А някъде разцъфнала е роза,
през зимата отворила листа,
знам чудесата всеки ден разкриват
колко е красив света.

Автор: Ели Зарева