Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2020 08:36 - Предколедни писма
Автор: pisatelkata Категория: Лични дневници   
Прочетен: 131 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 17.11.2020 08:42


 Писмо до Дядо Мраз
/От преди 3 години/
Ноември е. Студено е навън. Очакваме сняг. Остават още 36 дни до Коледа. Като дете през тези дни пишех писмо на Дядо Мраз. Сърдех се, че той не ми отговаря. Но чаках с нетърпение да ми донесе подарък. Тогава вярвах, че подаръка го донася белобрадия старец. Така пораснаха и моите деца. Но днес децата се раждат по-умни. Искам да излъжа внучките си, да напишат писмо до Дядо Мраз. Но те знаят, че Дядо Мраз не съществува. Мога само да залъгвам най-малката си внучка Борислава. На която пък ще и бъде по-интересно да дърпа брадата на Дядо Мраз, отколкото кутийката с подаръка. Ех, живот... Децата ни пораснаха, а ние стареем. Но с пристигането на старостта не сме забравили, че усмивката, смеха ни носят само радост. Започвам писмото си до Дядо Мраз, като във детството. В главата ми само тъжни неща. По дяволите тъгата. Ще я захвърля на първият сняг. Нека и е студено... омръзна ми от нея. Здравей, Дядо Мраз, Пише ти едно пораснало дете на 50 години. Със сърце на малко дете, с душа на гълъб, с крила на хвърчило. С мечти повече от приказката на Шехерезада. А някои мечти ветровити, като на Дон Кихот. Не се смей, Дядо Мраз, още сега те виждам, как се превиваш от смях. Аз смея ли се, когато ти отговаряш на малките деца: „Да, истински съм. Пристигам от далечни страни...” Не, няма да те моля за подарък. Една мечтателка има всичко. Мечтателите сме точно, като вятъра. Днес сме тук, утре в Лапландия. Други ден на луната, а през нощта в планината. Наричат ни луди. Но ние сме щастливи. А и вече няма нормални. Но няма да те занимавам с това – къде изчезнаха нормалните хора. И без това те чакат хиляди деца. А аз не искам да си тъжен... Е моите истории понякога са много тъжни. Но обещах да не ти пиша за тях. Е, виждам, как въздишаш тежко... Омръзна ти от мен. Не искам нищо, а ти пиша писмо. Готов си вече да скъсаш писмото. Не го късай, защото ще разкъсаш сърцата на всички луди щастливци, като мен. И ще ни превърнеш в още по-луди щастливци на хиляди парчета. А всички хиляди парчета са милион мечти. И така вече по-сериозно. Аз съм една много щастлива жена. Имам три слънца – три внучки. Ще те помоля само, когато отидеш при тях да не влизаш през комина. И да им разкажеш толкова забавна и смешна приказка, с която да се усмихват през цялата година. Най-щастлива съм, когато ги виждам усмихнати. Усмихнати са толкова красиви, повече отколкото цялата красота на земята. А сега, Дядо Мраз, пътувай... И не мъчи елените с шейната... Хвани самолета, по-бързо е. А аз ти обещавам, че ще мълча пред децата и няма да им казвам, че не си истински. Хайде, на добър път. Ще се видим на Коледа.
Ели Зарева
image



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pisatelkata
Категория: Лични дневници
Прочетен: 675870
Постинги: 397
Коментари: 1513
Гласове: 8101
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол