Постинг
10.12.2020 08:42 -
Път към себе си...
Път към себе си...
Може би, най-трудният път по който преминаваме всеки ден. Замислени, уморени, весели, радостни навъртаме милиони стъпки всеки ден по пътя към себе си. И все гледаме напред в бъдещето, завъртаме се в миналото и продължаваме да гледаме в бъдещето. А днес, сега отиват по дяволите. Днес мислим утре какво ще правим... Сега обмисляме къде ще отидеме уикенда... И все се отклоняваме от пътя към себе си. Нямаме време дори за няколко усмивки пред огледалото. Ей така, за да се почувстваме щастливи. Нямаме време да благодарим, дори на цветето, което е разцъфнало пред очите ни. Да благодарим на утрото, което вече е при нас. Ставаме със задачи, и лягаме със задачи. Дори полузаспали вечер мислим за утрешния ден... но не мислим за себе си. Имаме ли нужда от почивка? Имаме ли време за разходка? Тръгнали ли сме поне веднъж на някъде, без повод? Проблеми, проблеми... все се въртят в главите ни. Живеем, като бързият влак... Остаряваме, а искаме отново да сме деца... И чакаме, все нещо чакаме... за да обърнем внимание на себе си. Слагаме себе си на най-заден план. В Италия хората през почивните дни излизат със семейството си и забравят проблеми, работа. Аз също съм човек, който днес навърта хиляди стъпки... мисли за бъдещето, понякога се завръщам в миналото, и отново продължавам напред. Много пъти съм толкова уморена... лягам и заспивам. Именно за това пиша за пътят към себе си. Всеки човек трябва да намери път към себе си. Да открие онази струна, която прави сърцето му богато.
Автор: Ели Зарева
/Снимката е от интернета/
Може би, най-трудният път по който преминаваме всеки ден. Замислени, уморени, весели, радостни навъртаме милиони стъпки всеки ден по пътя към себе си. И все гледаме напред в бъдещето, завъртаме се в миналото и продължаваме да гледаме в бъдещето. А днес, сега отиват по дяволите. Днес мислим утре какво ще правим... Сега обмисляме къде ще отидеме уикенда... И все се отклоняваме от пътя към себе си. Нямаме време дори за няколко усмивки пред огледалото. Ей така, за да се почувстваме щастливи. Нямаме време да благодарим, дори на цветето, което е разцъфнало пред очите ни. Да благодарим на утрото, което вече е при нас. Ставаме със задачи, и лягаме със задачи. Дори полузаспали вечер мислим за утрешния ден... но не мислим за себе си. Имаме ли нужда от почивка? Имаме ли време за разходка? Тръгнали ли сме поне веднъж на някъде, без повод? Проблеми, проблеми... все се въртят в главите ни. Живеем, като бързият влак... Остаряваме, а искаме отново да сме деца... И чакаме, все нещо чакаме... за да обърнем внимание на себе си. Слагаме себе си на най-заден план. В Италия хората през почивните дни излизат със семейството си и забравят проблеми, работа. Аз също съм човек, който днес навърта хиляди стъпки... мисли за бъдещето, понякога се завръщам в миналото, и отново продължавам напред. Много пъти съм толкова уморена... лягам и заспивам. Именно за това пиша за пътят към себе си. Всеки човек трябва да намери път към себе си. Да открие онази струна, която прави сърцето му богато.
Автор: Ели Зарева
/Снимката е от интернета/
Няма коментари
