Странните деца
/разказ/

Е. Зарева
В едно приказно селце живяло едно щастливо семейство. Семейство Смиленови били много трудолюбиви хора, а тяхното щастие и цялото им богатство, както казвали те, били техните дечица - Радост и Митко. Радост много обичала да приготвя сладки изкушения и когато нямало какво да прави, отивала в кухнята и приготвяла такива чудеса, за които спирам да говоря, за да не изкушавам читателите. Митко бил запален футболист, но второто му хоби било животните. Когато Смиленови взели кученце за Митко, в очите на Радост проблеснала искрица ревност. Така след Рожко, се появил и Мечо. След месец намерили самотно кученце, което било толкова мъничко и безпомощно, с една пухкава козина... Така Рожко и Мечо вече имали трето другарче - Пухи. Радост се привързала и толкова много заобичала Пухи, че един ден казала на майка си: - Мамо, Пухи може да говори!!! - Всички кучета могат да говорят - отвърнала майката и продължила да работи из градината. - Да, но Пухи е различен! Той говори с човешки глас! - Дъще, всяко животно си има своя реч и кучетата си говорят, когато лаят. Ние не ги разбираме, но въпреки това те са много умни животни, а когато им говорим, те разбират и въртят опашка. - Мамо, но аз се опитвам да ти обясня, че Пухи говори с мен, така както сега разговаряме с теб. Смиленова погледнала много притеснена дъщеричката си и дори гласът й започнал да трепери. Оставила лейката и седнала до Радост. - Дъще, винаги съм знаела, че имаш голяма фантазия и както казваш понякога, ще станеш известна писателка... Но ако кажеш това на приятелките си, ще ти се смеят. И ти самата знаеш, че кучетата не могат да говорят. - Знам, мамо. Но Пухи наистина говори. Аз също бях изненадана, дори бях шокирана... Три дни не посмях да споделя с вас. Разказах на брат ми, но той ме помисли за луда. Смиленова била много загрижена за дъщеря си. Какво става с детето й? Дали е истина това, че кучето говори, или нещо не беше вред детето й? Вечерите оставаше сама, когато децата заспят, и се отдаваше на мисли... Заспиваше със сълзи на очите и се събуждаше със сълзи. Един ден Смиленов я попитал: - Жена, какво става с теб? Болна ли си? Какво те боли?

Д. Златева
- Боли ме душата - отговорила тя. - Боли ме сърцето, но кой може да разбере това? Нима има лек за "болящи души и сърца"? Този отговор още повече озадачил горкия човек. Той очаквал нещо реално да чуе, нещо обикновено, някаква делнична причина, някакъв обикновен проблем да вълнува жена му, чието разрешение би й подсказал той с лекота, а сега чул нещо толкова шокиращо - боляло я душата и сърцето... Нима имало лек за "болящи души и сърца"???... Дълго, дълго мислил той над тези думи, които толкова неочаквано чул от жена си... Мислил дни, седмици наред дори, но нищо повече не посмя да я попита, за да не го изненада отново с някакъв още по-странен отговор... И двамата родители обаче открили истината, че за странността на своето дете са виновни те, родителите. Родителите, които не винаги са дарявали с обич детето си, с толкова много обич, че да не изпада то в толкова странни състояния, търсейки в общуването си с животните онази естествена доброта и разбиране, които са нужни на всеки човек, а най-вече на тях, децата... Всеки достигнал сам до този извод, но не посмял да сподели своите размисли и убеждения с партньора си, за да не докосне болката му... Но всеки от тях решил, че ще промени коренно отношението си към това странно дете, ще го дарява с много топлота и нежност, ще разговаря с часове с него, ще го води на разходка, ще му показва света на животните и птиците, които също като нас, хората, се нуждаят от обич и нежност. Така и направили. И затова всички се чувствали много, много щастливи, защото заживели в любов и хармония хора, животни и птици. Така, както са живели всички преди грехопадението, защото Бог е сътворил този свят: хора, животни и птици да живеят в мир и хармония помежду си, за да царят вечна красота и любов тук, на тази земя. В това открили те и тайната на своето щастие - тайната на любовта, която е нужна за всяко живо същество.

Автори: Ели Зарева и Детелина Златева 05.10.2012