Постинг
06.10.2022 18:02 -
Курбан
Автор: emocionalnost
Категория: Лични дневници
Прочетен: 654 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.10.2022 18:19
Прочетен: 654 Коментари: 0 Гласове:
20
Последна промяна: 06.10.2022 18:19
- Здравей, как си, какво правиш? Отдавна не съм те виждала. Още ли работиш в онзи готиния ресторант на ъгъла до църквата?
- Здрасти! Не, станах и аз чорбаджия. Наех си едно помещение. Наемът ме устройваше и започнах отначало да градя своя живот. Спретнах малка, уютна пицария. Вече имам и редовни клиенти, все млади и кадърни деца. Не мога да се оплача. Но още не мога да стъпя в онзи ресторант...
- Защо? Нещо лошо ли се е случило? За това ли си си тръгнал оттам?
- Да. Лична трагедия. Сърцето ми се свива. Сякаш живея втори живот. Понякога ми се иска само да вляза и да поседна на някоя маса, но отвътре нещо ме спира. Стомахът ми се преобръща и въздух не мога да си поема. А бях толкова щастлив там. Много мечти се сбъднаха...
- Ходи ли да ти леят куршум? Курбан раздаде ли за здраве?
- Не. Аз не вярвам в тези неща.
- Не съм ти казвала... Минали са повече от двадесет години. Бях наивна и лудо влюбена.
- Сега, не си ли?
- Съм, но тогава витаех из облаците и си мислех, че всичко ми е позволено. Преживях инцидент. Просто Господ ме спаси. Паднах от най- високата част, на която можеше да се стъпи, на една череша. Линейка, болница, операционна... Кошмарът беше тотален. Един месец пазих леглото, да не избяга от мен.
- Ти пък! Никога не си ми казвала...
- Не съм. Понякога от спомена още ме боли. Не физически, той, белегът си остана. Една педя хоризонтална линия на крака. Глупостта, която проявих в него момент, и досега ме възмущава.
- Е, преживяла си го...
- Не точно. Седем години мисълта за череши ми беше отровна. Седем години нито погледнах плода, нито поисках да го вкуся.
- Да, бе... Чак пък толкова...
- Можех да си остана там... Под дървото... И вече да са изгнили кокалите ми.
- Щеше да е голяма загуба! Да знаеш! Ти си невероятен автор, пък и човек... Винаги си била на среща ми в нужда.
-Недей! Ще ми поникнат крилца, като на ангелите! Знаеш ли, за един месец дървото изсъхна. А беше отрупано с плод. После изчезна. Някой го беше отрязал до дъно.
- Да не повярваш! Господ си е отмъстил!
- Не знам. Но на седмата година раздадох мръвки... Не сурово месо, както е по традиция, а сготвено. Нарекох го за здраве и още същата година посегнах отново към черешите. Та, за това ти казвам. Не знам, доколко си суеверен, но няма да сбъркаш, ако раздадеш курбан...
06.10.22г.
По действителен случай.
- Здрасти! Не, станах и аз чорбаджия. Наех си едно помещение. Наемът ме устройваше и започнах отначало да градя своя живот. Спретнах малка, уютна пицария. Вече имам и редовни клиенти, все млади и кадърни деца. Не мога да се оплача. Но още не мога да стъпя в онзи ресторант...
- Защо? Нещо лошо ли се е случило? За това ли си си тръгнал оттам?
- Да. Лична трагедия. Сърцето ми се свива. Сякаш живея втори живот. Понякога ми се иска само да вляза и да поседна на някоя маса, но отвътре нещо ме спира. Стомахът ми се преобръща и въздух не мога да си поема. А бях толкова щастлив там. Много мечти се сбъднаха...
- Ходи ли да ти леят куршум? Курбан раздаде ли за здраве?
- Не. Аз не вярвам в тези неща.
- Не съм ти казвала... Минали са повече от двадесет години. Бях наивна и лудо влюбена.
- Сега, не си ли?
- Съм, но тогава витаех из облаците и си мислех, че всичко ми е позволено. Преживях инцидент. Просто Господ ме спаси. Паднах от най- високата част, на която можеше да се стъпи, на една череша. Линейка, болница, операционна... Кошмарът беше тотален. Един месец пазих леглото, да не избяга от мен.
- Ти пък! Никога не си ми казвала...
- Не съм. Понякога от спомена още ме боли. Не физически, той, белегът си остана. Една педя хоризонтална линия на крака. Глупостта, която проявих в него момент, и досега ме възмущава.
- Е, преживяла си го...
- Не точно. Седем години мисълта за череши ми беше отровна. Седем години нито погледнах плода, нито поисках да го вкуся.
- Да, бе... Чак пък толкова...
- Можех да си остана там... Под дървото... И вече да са изгнили кокалите ми.
- Щеше да е голяма загуба! Да знаеш! Ти си невероятен автор, пък и човек... Винаги си била на среща ми в нужда.
-Недей! Ще ми поникнат крилца, като на ангелите! Знаеш ли, за един месец дървото изсъхна. А беше отрупано с плод. После изчезна. Някой го беше отрязал до дъно.
- Да не повярваш! Господ си е отмъстил!
- Не знам. Но на седмата година раздадох мръвки... Не сурово месо, както е по традиция, а сготвено. Нарекох го за здраве и още същата година посегнах отново към черешите. Та, за това ти казвам. Не знам, доколко си суеверен, но няма да сбъркаш, ако раздадеш курбан...
06.10.22г.
По действителен случай.
ЗАПОРОЖКИ КАЗАЦИ ...
Shakin' Stevens - Merry Christmas Everyo...
Мостът в Балтимор! Възможна кибератака. ...
Shakin' Stevens - Merry Christmas Everyo...
Мостът в Балтимор! Възможна кибератака. ...
Няма коментари