31 ДЕКЕМВРИ 2000 ГОДИНА.  Последният ден  от старата година. Всички хора предпочитаха този ден да бъде година. Потиснати от страх от неизвестното, мълчаливи, забързани се разминаваха из Софийските улици. Вече влизахме в 21 век...
Някой беше предрекъл, че края на 20 век, ще настъпи тъмнина, ще бъде края на света.
Жозефина излезе от банята и излезе на чист въздух. От осмият етаж хората изглеждаха, като мравки.
- Мравуняк от мравки...забързани към какво?
Цялата година за нея и семейството й премина в непрекъснат упорит труд. Бяха като изхабени батерии и наистина се нуждаеха от тази почивка. Пристигането в България освен че беше уикенд за тях всички бе и работа с определена цел.
Бащата на Жозефина, Пиер Дантес, собственик на четири фирми за козметика, освен това притежаваше и две дружества за проектиране и посредничество. И въпреки денонощната си работа бе пристигнал заедно със семейството си в България, като представител за сътрудничество на една висша цел. Преди година за него беше фиксидея, а сега вече реалност. Като представител на "Мост Либерте", която фондация сплотяваше фирми и организации от цял свят се бе заел със задача, да спонсорира нови свежи идеи, таланти, творци. На път за България беше убеден, че ще открие много надарени и талантливи хора и не се излъга за няколко дни откри повече от 2000 проекта с прекрасни идеи, които щяха да се спонсорират от фондацията.
Съпругата му Катрин Дантес е собственик на модна къща, има верига от модни бутици в Париж, актриса, писателка и художник. Годината й премина в снимачни площадки на два филма, издаде два романа и продаде над 50 картини от своята изложба в Рим. Когато решиха да пътуват за страната на розите България, тя си помисли че това е добра възможност, да потърси добри български дизайнери и модели. Но същевременно искаше да включи в своя нов роман всекидневието на българите, традиции, обичаи. Освен това мислеше да потърси партньори за създаване на българо-френско модно списание.
Проектите на семейство Дантес бяха блестящи...На излизане от Париж бяха убедени, че това пътуване в края на 20 век в тази малка, красива страна на розите ще се равнява на почивка на Бахамските острови...но се оказа пътуване към лешоядите...
Запалила цигара Жозефина се взираше в минаващите хора, които тичаха като кукли на конци. Колкото и да мислеше и да обмисляше нямаше отговор, оправдание, за това нещастие, което сполетя нея и семейството й.
- Мравуняк от мравки...лешояди...без идеи, без цел...
Днес зададе въпрос на един от младежите, които изнасилиха нея и майка й и пребиха баща й.
- За какво живееш?
Младежът от мравояда, лешояда само повдигна рамене. Този израз, дума или мимика не съществува във френския език.
Полицаите бяха толкова мили и добри, че не пропуснаха да ги помолят кафе и смешни при разпита...Сякаш се интересуваха повече за какво са в България, отколкото за самото престъпление. Осем младежи, здрави, яки, годни за работа...
след разпита излязоха отново на свобода...може би, за да живеят...по лешоядски.
На излизане един от лешоядите викаше:
- Ура, няма да сме на топлоооо...
Във Франция има топло кафе, топъл чай...но едва ли "студения затвор" някой наричаше "топло".
Какво пък все пак живота продължава. Ще минат години...а може би, след още години...семейство Дантес ще забрави. Ще забрави за тази малка страна...но дали ще забравят болката, ужаса?       За да разсее мислите си Жозефина се облече и излезе, из столицата на мравките...Тя срещна прекрасни хубави жени, момичета, срещна също мъже облечени прилично, дори изглеждаха добри. Може би не всички българи бяха лешояди...
На връщане към хотела срещна опечалени хора, които изпращаха някой близък човек. Лимузините, Мерцедесите...говореха за починалия, че е бил богат човек.
Цял свят празнуваше Новата Година...за семейство Дантес тази Нова година се превърна в кошмар...
Минути преди полунощ ги посети следователя от полицията.
- Наминах да Ви честитя Новата година. И да Ви уведомя, че  преди два часа наши служители хванаха осемте  момчета на гробището, където разкопали един мъртвец от днес.
Жозефина беше срещнала погребението на "богатия" мъртвец...плячката на лешоядите...може би, са искали да му честитят Новата година, а по вероятно...
грабеж от един безжизнен труп... Побиха я тръпки...
КРАЯТ НА 20 ВЕК. НЯКОЙ БЕШЕ ПРЕДРЕКЪЛ ...ЩЕ СЕ СРЕЩНАТ ЖИВИ И УМРЕЛИ.

Много ми допада как вмъкваш някои думи точно на място.Заглавието е много подходящо.Разказчето е много добро.Вече ти казах,че тук ти е силата.

Straxoten razkaz,mnogo mi xaresva pozdravleniq.

mnogo mi xaresva