Всяка година за Коледа от безкрая, Дядо Мраз заедно със Снежанка потегляли с вълшебната шейна, да раздават подаръци и усмивки на малки и големи.
Този път Дядо Мраз решил да вземе и малката Елфа. Преди да тръгнат  Дядо Мраз
казал на Елфата.
-Дъще, на земята не е като при нас. Там хората не живеят в приказка. Трябва да знаеш че имаш само три сълзи.
Скачала, тичала, смяла се Елфата, докато не почукали на една врата, откъдето излязла натъжена, разплакана жена, която преди два дни загубила своя съпруг.
Неиздържала Елфата и отронила първата сълза.
Още незабравила за мъката на клетата жена...И ето че влезли в голям дом пълен с дечица. Елфата се зарадвала като видяла толкова много деца.
Но, когато разбрала колко тъжни, наранени са техните сърца, без майки и бащи, нямали си никого на този свят, самотни... И въпреки чудесните подаръци децата останали тъжни с наранени сърца. Елфата проляла и втората сълза.
На излизане Елфата видяла самотно кученце и хукнала след кученцето. От силния сняг,
една снежинка влязла в окото й...и така изгубила третата сълза в снега.
Седнала, помислила искало и се да заплаче, но нямала вече сълзи. Направила си Снежен човек...и така останала завинаги на земята.
Невидима за човешкото око...всички прочели приказката я наричали Надеждата.
И до ден днешен  Дядо Мраз и Снежанка всяка година за Коледа идвали от безкрая да открият следа от изгубената сълза с надеждата да открият веселата Елфа.

Много ми липсват снежните човеци и зимата.С това разказче ми даде малко надежда.

Писателке! :))

Привет! :)))

Pozdravleniq xaresva mi mnogo

за какво повече да плаче. Да, поводите за сълзи са много повече от поводите за усмивки, но дано дойде време преломно и стане обратното! Хубава и спорна седмица!