Постинг
14.01.2011 01:05 -
ОЦЕЛЕЛИТЕ /фантастичен роман/ - втора част
Новият живот на семейството от blog.bg, които бяха богоизбрани
да продължат земния живот започна горе-доле като приказките
за рая. Началото беше лесно...като фантастичен разказ за принцове и принцеси.
Да не забравиме Ka4ak, който се беше настанил на един клон и
слизане от там нямаше. На пук на всичко лошо под него нямаше клони. Единственният начин да слезе при другите бе да скача.
От високото той единствен виждаше просторната красота от
огромни къщи с басейни. Гледката приличаше нещо като
митничарското село или по-точно още по-красиво, като именията в Далас. Два дни отмалял без храна и вода, останал без сили от викане и напрежение най-после излетя на земята.
Намериха го Bogolubie и Creatura.
От скачането без парашут се отарва само с леки натъртвания...
Всъщност мястото, където се намираха не беше само остров, а
един райски кът от лукс и красота. Настаниха се всички
в къщите. Нямаше спор тая къща наша - тая ваша, което бе добро
начало...И започна всеки ден обикаляне по магазини за продукти, дрехи...Събираха се, обсъждаха всяко ново предложение...
Понякога Sladyr4eto87 вбесяваше отделни хора от bloga с
любимата си песен "Няма такава държава" на Слави Трифонов,
но в момента на никой не му беше до критика...
Vesela85 на пук на лошото за седянка на вечеря приготвяше
италиански пици и вкусна баница по рецепта на баба й.
Marinaph със свойте вкуснотийки беше станала неузнаваема,
като вълшебница. Всички я обичаха. Каква баклава правеше
само...за минути тавичките оставаха празни. А локумките,
десет да хапнеш и искаш още...Да не ви разказвам пък за
пилето със сметана и пушено сирене...да не омайваме читателите с вкусен аромат.
Mimi861 предложи, да направат цех за маси за кафе/имаха
материал-цяла букова гора/.
Esteria понякога приготвяше пилешка супа за душата...но рецептата не я казваше на другите.
Kleopatrasy ни сподели една незабравима любов, от която има само прекрасни мигове и все още красят дните й - Все още в дните ми. Понякога вадеше един пожълтял лист и казваше:
"Ако не си отиваха хората".
Amrita разказа една приказка в която имаше голяма истина:
"Какво богатство ни е всеки миг...".
Каква красива гледка бяха само вечерите...насядали всички
започваха да пеят...
Esen тихо казваше – "Защо са тъжни песните ни".
Naidobriq организира съботно денс парти - купон и танци,
и редеше безброй "Мъдри мисли".
Sande обичаше да разказва историята на един негов приятел и
така успяваше да развесели всички: "Умирай само в краен случай".
Е имаше и такива, които не се включваха в нищо... но както
Osi4kata обичаше да казва - "Бъди такъв, какъвто си." и
те бързо влизаха в пиесата, като артисти.
Vippoker предложи на тези, които имат артистичен талант да направят театър. Кръстиха театъра "Крем Брюле". И вече
първата пиеса бе в действие по сценарий на Creatura - "Една желана среща".
Yotovava отвори фурна за хляб, бързи закуски и курабийки.
Малка група, които си бяха все Анонимни решиха да направят
вестник, кръстиха го "Анонимност". И въпреки че се раздаваше безплатно...никой не го четеше, нямаше интерес към вестника.
Всеки жадуваше да чете, но нещо авторско под което да е изписано името на автора. Така че вестника на анонимните
фалира още третия месец.
Затова пък на път бе да излезе новото списание "Световен
миротворец", чийто основател беше Deathmetalverses.
До тук живота на богоизбраните не беше никак труден...
но да не забравиме, че Бог им каза: "Оставил съм непокътнати магазини и т.н. - но ще ви стигнат само за три години"
да продължат земния живот започна горе-доле като приказките
за рая. Началото беше лесно...като фантастичен разказ за принцове и принцеси.
Да не забравиме Ka4ak, който се беше настанил на един клон и
слизане от там нямаше. На пук на всичко лошо под него нямаше клони. Единственният начин да слезе при другите бе да скача.
От високото той единствен виждаше просторната красота от
огромни къщи с басейни. Гледката приличаше нещо като
митничарското село или по-точно още по-красиво, като именията в Далас. Два дни отмалял без храна и вода, останал без сили от викане и напрежение най-после излетя на земята.
Намериха го Bogolubie и Creatura.
От скачането без парашут се отарва само с леки натъртвания...
Всъщност мястото, където се намираха не беше само остров, а
един райски кът от лукс и красота. Настаниха се всички
в къщите. Нямаше спор тая къща наша - тая ваша, което бе добро
начало...И започна всеки ден обикаляне по магазини за продукти, дрехи...Събираха се, обсъждаха всяко ново предложение...
Понякога Sladyr4eto87 вбесяваше отделни хора от bloga с
любимата си песен "Няма такава държава" на Слави Трифонов,
но в момента на никой не му беше до критика...
Vesela85 на пук на лошото за седянка на вечеря приготвяше
италиански пици и вкусна баница по рецепта на баба й.
Marinaph със свойте вкуснотийки беше станала неузнаваема,
като вълшебница. Всички я обичаха. Каква баклава правеше
само...за минути тавичките оставаха празни. А локумките,
десет да хапнеш и искаш още...Да не ви разказвам пък за
пилето със сметана и пушено сирене...да не омайваме читателите с вкусен аромат.
Mimi861 предложи, да направат цех за маси за кафе/имаха
материал-цяла букова гора/.
Esteria понякога приготвяше пилешка супа за душата...но рецептата не я казваше на другите.
Kleopatrasy ни сподели една незабравима любов, от която има само прекрасни мигове и все още красят дните й - Все още в дните ми. Понякога вадеше един пожълтял лист и казваше:
"Ако не си отиваха хората".
Amrita разказа една приказка в която имаше голяма истина:
"Какво богатство ни е всеки миг...".
Каква красива гледка бяха само вечерите...насядали всички
започваха да пеят...
Esen тихо казваше – "Защо са тъжни песните ни".
Naidobriq организира съботно денс парти - купон и танци,
и редеше безброй "Мъдри мисли".
Sande обичаше да разказва историята на един негов приятел и
така успяваше да развесели всички: "Умирай само в краен случай".
Е имаше и такива, които не се включваха в нищо... но както
Osi4kata обичаше да казва - "Бъди такъв, какъвто си." и
те бързо влизаха в пиесата, като артисти.
Vippoker предложи на тези, които имат артистичен талант да направят театър. Кръстиха театъра "Крем Брюле". И вече
първата пиеса бе в действие по сценарий на Creatura - "Една желана среща".
Yotovava отвори фурна за хляб, бързи закуски и курабийки.
Малка група, които си бяха все Анонимни решиха да направят
вестник, кръстиха го "Анонимност". И въпреки че се раздаваше безплатно...никой не го четеше, нямаше интерес към вестника.
Всеки жадуваше да чете, но нещо авторско под което да е изписано името на автора. Така че вестника на анонимните
фалира още третия месец.
Затова пък на път бе да излезе новото списание "Световен
миротворец", чийто основател беше Deathmetalverses.
До тук живота на богоизбраните не беше никак труден...
но да не забравиме, че Бог им каза: "Оставил съм непокътнати магазини и т.н. - но ще ви стигнат само за три години"
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
s netarpenie 4akam i tetata 4as i bravo za anonimkovcite
цитирайС нетърпение чакаме продължението!
цитирайЗабавно !
цитирай харесвам :)
цитирайнякои биха заменили "Богоизбраните" с блогоизбраните, по нашенски, блогерски ...
цитирай
6.
vesela85 -
Забавно и интересно !!
14.01.2011 20:21
14.01.2011 20:21
ти го можеш,
чакам третата част.
цитирайчакам третата част.
и като установим пълен контрол над мрежите, ще можем да си поръчваме през субпространствения матричен принтер всичко, което ни е необходимо, като например кафе сутрин, писта за ски следобед и концерт вечер...
цитирайна свежарския роман. :)
цитирайДокато четях се пренесох на едно интересно място,пълно с положителна обща енергия.Събираш и изразяваш доброто от нас.
цитирайДобре редиш приказния роман!
цитирайОбичам ви!
цитирай