Животът е един танц. Докато изтанцуваме поредното танго или валс,
отнесени във вихъра с времето, проблемите, надеждата -
косите ни побеляват. И както се пее в песента "Остаряваме бавно, 
неусетно почти..." остаряваме, и докато премислим нещата,
вече сме към своя край на танца. Ето това е животът.
Танц със времето, надпреварване и неусетен полет от младостта към
старостта.

Е. Зарева