Съществува ли проклятие в живота... или всичко е съдба. Тези мисли се въртят в главата ми още преди години, когато четях романа на Стивън Кинг „Проклятието”. Преуспяващият адвокат Били Хелек,блъска циганка на пътя, но е оправдан.В залата на съда,обаче бащата на циганката го погалва по бузата и прошепва „по-слаб“.Оттук нататък Халек започва да слабее плашещо.Много плашещо.
Тогава за мен проклятието беше само роман на Стивън Кинг. Днес силно вярвам, че проклятието съществува. Не е магия. Не е приказка. А силни думи, отронени от страдащ човек. От очите на страдащ човек извира не шепа сълзи, не река... а океан. В този океан от сълзи може да се удави всеки... Всеки, който е наранил, всеки, който се е подиграл, всеки, който освен себе си не обича никой друг. Страдащият човек е губещ, губейки надежда, всичко... проклятието седи някъде там до него и събира сълзите му, събира мъката му, събира отчаянието, събира останалите частици в него за живот. Събира болка на страдалец. А болката на страдалец е най-силна. Ако се присмеем на болен човек... после подминаваме, забравяме... но проклятието не забравя. Бог забравя, макар че вижда всичко, но проклятието никога. Още си спомням думите на една позната, която ми разказваше за един мъртвец: „Като дете той счупи крака на моят син и днес почина от върнатата болка на сина ми, на мен и на семейството ми”. Тогава реагирах болезнено за нея, намерих си причина да избягам от разговора. После дълго мислих над думите й. Спомних си детските години, когато сина й ходеше с патерици. Спомних си, че същия мъртвец, тогава още дете, го беше беше пребил зверски. Спомних си и за романа на Стивън Кинг... С такива подобни случки се сблъсках и по-късно в живота ми. Спомнях си миналото на един човек и тълкувах болестта му. До днес не бях писала по тази тема. Днес реших, че трябва да напиша мислите си. Защото много хора опознават човека до себе си само по облеклото му. Задрямали в собствения си свят на пари, власт, самоуважение... не виждат по-далече от носа си. А проклятието не дреме... Обидите, подигравките... те са много силно проклятие. Когато ме обиди даден човек, волно или неволно, аз не обръщам особено внимание, казвам си-прост човек и подминавам. Но след това се затварям в себе си... страдам и много плача. Да, плача... защото съм жива. И затова стигнах до заключението, че проклятието събира сълзите ни... за да ги подари утре или след години на този човек, който ни е наранил. Ех, шарен живот... Обещала си бях да пиша само за щастието. А днес пиша за проклятието. Проклятието, което идва без думи, без предупреждение. Но в края на темата си ще вмъкна две думи – доброта и човещина. Ако ги има във всеки един от нас, във всички хора на тази земя щяхме да сме много щастливи. А сега ви пожелавам от сърце огромно щастие, шестица от тотото и да си харчите парите в Дубай, Америка, Франция... на най-красивите места в света! За мен най-красивото място на света е Венеция. Пуснала съм си тото. Но не съм си сготвила още... Отивам в кухнята. Приятен обяд, на всички, които сядат да обядват в момента!
Ели Зарева
"На горещ шоколад с Ели Зарева"

За да научи душата ни своя урок, за да премине в следващ етап на развитието си. И всичко, което ни се случва - зависещо или не от нашите мисли, думи или действия, е за да ни помогне да научим урока си. Наричаме го различно - карма, съдба. Аз го наричам урок. Целта на развитието е усъвършенстването на човешкия дух, на човечеството, за да се съхрани живота. Ще перифразирам, защото не помня буквално какво беше казал Далай Лама в отговор на въпроса коя е днес най-голямата беда за хората, той казва:, че много хора мислят и живеят така като че ли са сами на земята (т.е. без да се съобразяват с другите - б.м.). Проклятието е някакъв урок и за двете страни. Една стара жена някога ми разказа притча за клетвите. Когато един от светците (не помня кой) отишъл при Бог и му казал: Боже, нося ти клетвите на хората, какво ще ги правиш?" Бог отговорил: "Аз какво да ги правя? Пусни им ги обратно в пазвите!".

Така мисля аз по поставения въпрос, защото вярвам в прераждането на душата. Хубав ден желая.

Благодаря за прекрасните мисли! Да, проклятието е урок и за двете страни. Иска ми се този свят да е приказно красив! А за да бъде приказно красив е нужно много обич, а не омраза, завист. А притчата за клетвите е прекрасна! Аз бих добавила само - пусни лошите думи на вятъра, той ще ги изхвърли със силата си.
Още веднъж благодаря! Успешен и прекрасен ден!