Постинг
12.12.2020 11:32 -
Писател
Автор: pisatelkata
Категория: Лични дневници
Прочетен: 729 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 12.12.2020 11:34
Прочетен: 729 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 12.12.2020 11:34
Писател
Какво е да си писател? Трудно е да се опише с думи...
и всички думи не стигат. Една е истината - да си писател е дар от Бога.
Пишеш началото... а краят е вече в мислите ти. Извор от сърцето!
Сърцето диктува правилата. Сърцето диктува сценария.
При писането образованието няма значение. Тук само таланта говори.
Наскоро писах разказ, в който Бог изпраща Щастието и Тъгата на земята.
Щастието вижда само щастие на земята, щастливи хора.
Тъгата вижда цялата тъга у хората. А писателите виждат всичко.
Понякога толкова добре оформят - щастие, тъга, неволи, сълзи, смях, сезони, природа... сякаш се докосваме до цялата картина, описана с думи.
Писателите лекуват сърцето. Достатъчно е да прочетеш една хубава творба за надеждата. И сърцето ти трепва. Писателите са мехлем за рани и раздяли.
Четеш хубава приказка за раздяла... а краят чудесен.
Замисляш се... и тръгваш смело напред. А миналото забравяш.
Това е писателят – трудно е да се опише с думи... и всички думи не стигат.
И цял роман не стига да ги опишеш.
Автор: Ели Зарева
"Истории от живота"
Какво е да си писател? Трудно е да се опише с думи...
и всички думи не стигат. Една е истината - да си писател е дар от Бога.
Пишеш началото... а краят е вече в мислите ти. Извор от сърцето!
Сърцето диктува правилата. Сърцето диктува сценария.
При писането образованието няма значение. Тук само таланта говори.
Наскоро писах разказ, в който Бог изпраща Щастието и Тъгата на земята.
Щастието вижда само щастие на земята, щастливи хора.
Тъгата вижда цялата тъга у хората. А писателите виждат всичко.
Понякога толкова добре оформят - щастие, тъга, неволи, сълзи, смях, сезони, природа... сякаш се докосваме до цялата картина, описана с думи.
Писателите лекуват сърцето. Достатъчно е да прочетеш една хубава творба за надеждата. И сърцето ти трепва. Писателите са мехлем за рани и раздяли.
Четеш хубава приказка за раздяла... а краят чудесен.
Замисляш се... и тръгваш смело напред. А миналото забравяш.
Това е писателят – трудно е да се опише с думи... и всички думи не стигат.
И цял роман не стига да ги опишеш.
Автор: Ели Зарева
"Истории от живота"
преди всичко то трябва да е основното ти занятие и от него да се прехранваш!!!Ако се прехранваш с някакъв друг занаят и труд-то писането,пеенето и т.н.се нарича единствено с думичката ХОБИ !!!
цитирайandrei написа:
преди всичко то трябва да е основното ти занятие и от него да се прехранваш!!!Ако се прехранваш с някакъв друг занаят и труд-то писането,пеенето и т.н.се нарича единствено с думичката ХОБИ !!!
Така е! По-добре мечтател с хоби, отколкото никой!