История за Съдбата

Тя намираше утеха в самотата. Затваряше вратата и чукаше клавишите на компютъра, без жал. Намираше спокойствие сред другите, а всъщност всички бяха хаус за нейната душа. А искаше да твори красиви неща... Да пише само за щастливи хора... Но не ги намираше. Светът е огромен, а всъщност приличаше на малки "куфари", прилежно събрани спомени и заключени. Зимата я натъжаваше... Но пролетта пробуди в нея нов живот, разцъфтя като вишнево дърво и реши да отвори всички "заключени куфари" в хората. Колкото повече отваряше толкова повече очите и блестяха от учудване, от радост, от щастие... Имаше и малки дози сълзи от тъга... но доброто и любовта надделяваха. От този ден тя определяше и решаваше колко шепи да раздаде щастие, колко капки мъка да хвърли.
Хората я наричаха Съдба. Но не всички я обичаха. А тя не можеше да раздава, като слънцето, нали понякога и слънцето плаче.
Развихри се тя-съдбата и така до днес ни прави - щастливи, но луди... луди, но красиви... влюбени, но тъжни... ужасни, но добри... добри, но прекалено добри и т.н.

Автор: Ели Зарева