Зависта дебне зад мрака
и умира по шест пъти на ден
вечер не ляга, а стене от мъка
и завижда от болка ранен.

Зависта дебне не ляга
сън няма не знае покой
и умира от мъка завижда
жив труп от болка ранен.

Хора има умират от завист
и сърцето им спира по шест пъти на ден
вечер не лягат, а стенат от мъка
осъдени са, да нямат покой.