Край реката плачеща върба е натежала
с хиляди ръце до земята, жадна за вода,
блестящо жълто-зелени клонки увиснали
сто годишната история си тя оплаква.

Разкажи на всички, колко спомени си скрила,
колко много страсти и любов си съхранила.
Разкажи ми, сядам тихо и ще слушам,
аз съм пътник и заникъде не бързам.

Някога от мен са сътворили гвоздей,
с който сам Исус е прикован на кръста...
майстор дърводелец от мойте клони изработил
митичната вълшебна флейта, кавала, красотата.

Век съм вече тук отседнала, слушам, наблюдавам
милиони пътници при мене са се спряли,
с тях пътувала съм, света съм извървяла,
но умирам, в дънера хралупа вече имам.

mnogo mi xaresva , syper e

mnogo e xybavo:d:d:d